ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО
Въззивното производство има за цел да провери законността, обосноваността и справедливостта на невлязлата в сила присъда.
Законна е присъдата, която е постановена в съответствие със закона - материален и процесуален. Обоснована е, когато фактическите положения, приети за установени, съответстват на доказателствения материал, събран, проверен и установен след обективно, всестранно и пълно разследване.
Присъдата е справедлива, когато наложеното наказание е правилно определено, при спазване на всички изисквания за неговата индивидуализация. Основната задача на въззивното производство е да се осигури точното и еднакво прилагане на законите от първоинстанционните съдилища. Въззивният съд е установен като контролно-решаваща съдебна инстанция. Като контролна инстанция съдът проверява правилността на присъдата на всички основания не само от гледна точка правилното приложение на закона, но и от гледна точка верността на установените фактически констатации. Въззивният съд като решаваща инстанция не само може да измени постановената присъда, но и има правомощия да постанови нова, като приеме други фактически положения. Въззивната инстанция освен, че проверява верността на установените по делото факти, тя може, ако същите са неправилно констатирани да приеме нови, различни от установените, без да връща делото за ново разглеждане.
Участници във въззивното производство могат да са всички страни: прокурора, подсъдимия, неговия защитник, частния тъжител, частния обвинител, гражданския ищец и гражданския ответник и въззивният съд - второинстанционния окръжен или апелативен. Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните. Съгласно чл. 318, ал. 6 от НПК жалби могат да подават и защитниците и поверениците. Срокът за подаването им е 15-дневен от обявяването на присъдата.
НПК урежда и производство пред въззивна инстанция за проверка на определения и на разпореждания. На такава проверка подлежат определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното преследване, както и определенията по чл. 306, ал. 1, т. 1-3, чл. 431, чл. 436, чл. 452, ал. 1, чл. 457, ал. 2 от НПК.
Въззивното производство има за цел да провери законността, обосноваността и справедливостта на невлязлата в сила присъда.
Законна е присъдата, която е постановена в съответствие със закона - материален и процесуален. Обоснована е, когато фактическите положения, приети за установени, съответстват на доказателствения материал, събран, проверен и установен след обективно, всестранно и пълно разследване.
Присъдата е справедлива, когато наложеното наказание е правилно определено, при спазване на всички изисквания за неговата индивидуализация. Основната задача на въззивното производство е да се осигури точното и еднакво прилагане на законите от първоинстанционните съдилища. Въззивният съд е установен като контролно-решаваща съдебна инстанция. Като контролна инстанция съдът проверява правилността на присъдата на всички основания не само от гледна точка правилното приложение на закона, но и от гледна точка верността на установените фактически констатации. Въззивният съд като решаваща инстанция не само може да измени постановената присъда, но и има правомощия да постанови нова, като приеме други фактически положения. Въззивната инстанция освен, че проверява верността на установените по делото факти, тя може, ако същите са неправилно констатирани да приеме нови, различни от установените, без да връща делото за ново разглеждане.
Участници във въззивното производство могат да са всички страни: прокурора, подсъдимия, неговия защитник, частния тъжител, частния обвинител, гражданския ищец и гражданския ответник и въззивният съд - второинстанционния окръжен или апелативен. Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните. Съгласно чл. 318, ал. 6 от НПК жалби могат да подават и защитниците и поверениците. Срокът за подаването им е 15-дневен от обявяването на присъдата.
НПК урежда и производство пред въззивна инстанция за проверка на определения и на разпореждания. На такава проверка подлежат определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното преследване, както и определенията по чл. 306, ал. 1, т. 1-3, чл. 431, чл. 436, чл. 452, ал. 1, чл. 457, ал. 2 от НПК.
| Примерен текст на жалба до съда срещу постановление за прекратяване на наказателно производство |
| Примерен текст на жалба срещу определение на съда, с което се потвърждава постановлението на наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното производство |
| Примерен текст на въззивна частна жалба срещу определение на съда, с което се отказва конституирането на пострадалия като частен обвинител |
| Примерен текст на молба за промяна на подсъдността |
| Примерен текст на въззивна жалба срещу определение на съда за прекратяване на наказателното производство |
| Примерен текст на въззивна жалба срещу присъда |
| Примерен текст на въззивна частна жалба срещу разпореждане на председателя на съда, с което се отказва образуване на наказателно производство въз основа на подадената тъжба |
| Примерен текст на въззивна жалба срещу определение на съда за прекратяване на наказателното производство |
| Примерен текст на въззивна жалба срещу присъда или решение |
