ПРИМЕРНИ ТЕКСТОВЕ НА ДОКУМЕНТИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА НА ПОСТРАДАЛИТЕ ИЛИ СВИДЕТЕЛИТЕ В ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО ИЛИ ПРЕД СЪДА
В действащото българско законодателство са предвидени редица механизми за защита на лица във връзка с водено наказателно производство. От тази защита могат да се ползват както пострадалите от престъпление, така и свидетелите, които нямат качество на пострадали.
Така, в чл. 67 от Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) е предвидено, че по предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия:
1. да доближава непосредствено пострадалия;
2. да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс;
3. да посещава определени населени места, райони или обекти, в които пострадалият пребивава или посещава.
Тази забрана отпада след приключване на делото с влязла в сила присъда или когато производството бъде прекратено на друго основание. Пострадалият по всяко време може да поиска от съда отмяна на забраната.
Когато обвиняемият наруши наложената му забраната, му се взема мярка за неотклонение или определената му мярка за неотклонение се изменя в по-тежка.
В чл. 123 НПК се предвижда прокурорът, съдията-докладчик или съдът по искане на свидетеля или с неговото съгласие вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения.
Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез: осигуряване на лична физическа охрана или запазване в тайна на неговата самоличност.
За опазване на живота, здравето или имуществото на свидетелите, които са дали писмено съгласие за това, могат да се използват и специални разузнавателни средства.
От 2004 г. у нас действа Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, който урежда условията и реда за осигуряване на специална защита от страна на държавата на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, и на лица, пряко свързани с тях, когато не могат да бъдат защитени със средствата, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Специална защита по този закон могат да получат следните застрашени лица:
1. участници в наказателно производство - свидетел, частен обвинител, граждански ищец, обвиняем, подсъдим, вещо лице, поемно лице;
2. осъден;
3. лица, пряко свързани с лицата по т. 1 и 2 - възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намират в особено близки отношения.
Застрашените лица могат да получат специална защита, когато показанията, обясненията или информацията, която дават осигуряват доказателства от съществено значение в наказателни производства по тежки умишлени престъпления от общ характер и по всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
Програмата за защита на лицата по този закон включва следните мерки:
1. лична физическа охрана;
2. охрана на имуществото;
3. временно настаняване на безопасно място;
4. промяна на мястото на живеене, мястото на работа или учебното заведение, или настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието;
5. пълна промяна на самоличността.
Посочените мерки може да се прилагат заедно или поотделно, временно - докато съществуват причините за тяхното прилагане, или постоянно.Програмата за защита може да включва и дейности по осигуряване на социална, медицинска, психологическа, правна или финансова помощ.
Възможно е пострадалият или свидетелят да се ползват от европейска заповед за защита, издадена по Закона за европейска заповед за защита.
Европейска заповед за защита може да бъде издадена, ако преди това е била постановена мярка за защита, с която на лицето, създаващо опасност, се налага една или повече от следните забрани или ограничения:
1. забрана за посещаване на точно определени селища, места или райони, в които защитеното лице пребивава или посещава;
2. забрана или ограничаване на контактите под каквато и да е форма със защитеното лице, включително по телефон, посредством електронна или обикновена поща, факс или всяко друго средство;
3. забрана или ограничаване на доближаването до защитеното лице на по-малко от определено разстояние.
По-долу са предложени някои примерни текстове на документи, необходими за осигуряване на специална закрила на пострадалите или свидетелите в наказателното производство.
В действащото българско законодателство са предвидени редица механизми за защита на лица във връзка с водено наказателно производство. От тази защита могат да се ползват както пострадалите от престъпление, така и свидетелите, които нямат качество на пострадали.
Така, в чл. 67 от Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) е предвидено, че по предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия:
1. да доближава непосредствено пострадалия;
2. да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс;
3. да посещава определени населени места, райони или обекти, в които пострадалият пребивава или посещава.
Тази забрана отпада след приключване на делото с влязла в сила присъда или когато производството бъде прекратено на друго основание. Пострадалият по всяко време може да поиска от съда отмяна на забраната.
Когато обвиняемият наруши наложената му забраната, му се взема мярка за неотклонение или определената му мярка за неотклонение се изменя в по-тежка.
В чл. 123 НПК се предвижда прокурорът, съдията-докладчик или съдът по искане на свидетеля или с неговото съгласие вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения.
Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез: осигуряване на лична физическа охрана или запазване в тайна на неговата самоличност.
За опазване на живота, здравето или имуществото на свидетелите, които са дали писмено съгласие за това, могат да се използват и специални разузнавателни средства.
От 2004 г. у нас действа Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, който урежда условията и реда за осигуряване на специална защита от страна на държавата на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, и на лица, пряко свързани с тях, когато не могат да бъдат защитени със средствата, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Специална защита по този закон могат да получат следните застрашени лица:
1. участници в наказателно производство - свидетел, частен обвинител, граждански ищец, обвиняем, подсъдим, вещо лице, поемно лице;
2. осъден;
3. лица, пряко свързани с лицата по т. 1 и 2 - възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намират в особено близки отношения.
Застрашените лица могат да получат специална защита, когато показанията, обясненията или информацията, която дават осигуряват доказателства от съществено значение в наказателни производства по тежки умишлени престъпления от общ характер и по всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
Програмата за защита на лицата по този закон включва следните мерки:
1. лична физическа охрана;
2. охрана на имуществото;
3. временно настаняване на безопасно място;
4. промяна на мястото на живеене, мястото на работа или учебното заведение, или настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието;
5. пълна промяна на самоличността.
Посочените мерки може да се прилагат заедно или поотделно, временно - докато съществуват причините за тяхното прилагане, или постоянно.Програмата за защита може да включва и дейности по осигуряване на социална, медицинска, психологическа, правна или финансова помощ.
Възможно е пострадалият или свидетелят да се ползват от европейска заповед за защита, издадена по Закона за европейска заповед за защита.
Европейска заповед за защита може да бъде издадена, ако преди това е била постановена мярка за защита, с която на лицето, създаващо опасност, се налага една или повече от следните забрани или ограничения:
1. забрана за посещаване на точно определени селища, места или райони, в които защитеното лице пребивава или посещава;
2. забрана или ограничаване на контактите под каквато и да е форма със защитеното лице, включително по телефон, посредством електронна или обикновена поща, факс или всяко друго средство;
3. забрана или ограничаване на доближаването до защитеното лице на по-малко от определено разстояние.
По-долу са предложени някои примерни текстове на документи, необходими за осигуряване на специална закрила на пострадалите или свидетелите в наказателното производство.
| Примерен текст на молба за вземане на мерки за защита на пострадалия |
| Примерен текст на молба за отмяна на взета мярка за защита на пострадалия |
| Примерен текст на молба за незабавна защита на свидетел |
| Примерен текст на молба за отмяна на взета мярка за незабавна защита на свидетеля |
| Примерен текст на молба за включване в Програма за защита на застрашени лица |