УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЗАХАРИЕВА,
С настоящото бихме желали да Ви представим резултатите от проведената на 20 април 2016 г. в град София, Гранд хотел София, кръгла маса на тема „Проблеми на участието на пострадалите и свидетелите в наказателното производство“, организирана от Сдружение „Програма правна помощ“ по проект „Създаване на електронен каталог на примерни текстове на документи, необходими за участие на пострадалите и свидетелите на престъпления в наказателното производство“, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
С настоящото бихме желали да Ви представим резултатите от проведената на 20 април 2016 г. в град София, Гранд хотел София, кръгла маса на тема „Проблеми на участието на пострадалите и свидетелите в наказателното производство“, организирана от Сдружение „Програма правна помощ“ по проект „Създаване на електронен каталог на примерни текстове на документи, необходими за участие на пострадалите и свидетелите на престъпления в наказателното производство“, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
За участие на събитието бяха поканени представители на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Висшия адвокатски съвет, организации на пострадали от престъпления и правозащитни НПО, както и независими експерти. Участие взеха представители на Националното бюро за правна помощ, Министерство на вътрешните работи, Следствения отдел при Софийската градска прокуратура, Регионална дирекция за социално подпомагане София – град към Агенцията за социално подпомагане, Центъра за изследване на демокрацията, Фондацията за подпомагане жертви на престъпления и борба с корупцията, Общност за демократично образование, адвокат към Софийската адвокатска колегия, Програма Правна Помощ, д-р Петя Митрева – преподавател по наказателно право в УНСС, доц. д-р Ралица Илкова – преподавател по наказателно право в СУ „Св. Климент Охридски“. Модератор на кръглата маса бе Цветелина Велинова – председател на Управителния съвет на Сдружение „Програма Правна Помощ“.
Участниците в кръглата маса се обединиха около идеята, че създаденият по проекта електронен каталог на примерни текстове на документи, необходими за участие на пострадалите и свидетелите на престъпления в наказателното производство, безспорно ще допринесе за повишаване информираността на гражданите относно правата им в наказателното производство, като бяха отправени препоръки да се осигури възможност на максимално широк кръг лица да се ползват от каталога на примерни текстове.
На събитието бяха поставени въпроси относно правата на пострадалите от различните видове престъпления в наказателното производство, развитието на института на гражданския иск, осигуряването на равен достъп до правосъдие, създаването на ефективни гаранции за обективното изпълнение на задълженията на свидетелите и тяхната закрила.
В тази насока като особено сериозен проблем пред участието на пострадалите и свидетелите в наказателното производство беше изтъкната липсата на осведоменост на гражданите по основни въпроси, касаещи участието им в производството, в т.ч. начинът да сезират институциите, в случаи че са пострадали или свидетели на престъпление, значението на свидетелските им показания за делото, задължението им да се явят да депозират показания при призоваване, задължението им да останат на разположение на разследващия орган докато е необходимо, задължението им да се явят пред съда да депозират показания, въпреки, че са дали такива в хода на досъдебното производство, последиците от неявяването им при призоваване, правото им да се консултират с адвокат, правото им да получат възнаграждение за загубения работен ден и да се възстановят разноските, направени за пътуване.
Препоръчано беше да се създадат действащи и ефективни правни гаранции за защита на личните данни на лицата, подаващи сигнали до органите на полицията или до Прокуратурата, за да се преустанови практиката, прилагана от полицейските органи, извършващи проверки по сигнали и другите органи, на които Прокуратурата възлага проверки, да предоставят на лицата, срещу които е насочен сигналът, информация за самоличността на подателя му и за изнесеното в сигнала. и да бъдат възприети. Като добра практика за преодоляване на този проблем представителят на Центъра за изследване на демокрацията посочи уредбата на електронната жалба с последваща верификация.
В хода на дискусията беше акцентирано върху противоречивата практика сред разследващите органи относно реда, по който се реализира правото на свидетеля да се консултира с адвокат и относно спазването на процедурата по разясняване на правата и задълженията на пострадалите и свидетелите. Констатирано беше, че някъде адвокатът се допуска при провеждане на разпита, като му се дава възможност да диктува показанията на свидетеля, а другаде това не е възможно, като на свидетеля се позволява да се консултира с адвокат извън помещенията, ползвани от разследващия орган. Отправени бяха препоръки да се регламентира изрично процедурата, по която свидетелите биха могли да се консултират с адвокат, за да се избегне противоречивото тълкуване и прилагане на закона – разпоредбата на чл. 122 НПК, от разследващите органи.
Като проблем на приложението на закона в съдебната фаза на производството беше изтъкната противоречивата практика по тълкуването и прилагането на чл. 74 НПК – относно това необходимо ли е лицето да е претърпяло съставомерни вреди от престъпното деяние, за да се конституира като пострадал в наказателното производство и на чл. 75 НПК – относно моментът, в който възникват правата на пострадалия от престъплението. Изложени бяха убедителни аргументи за неравното третиране на пострадалите, които са претърпели съставомерни имуществени вреди от престъплението и тези, претърпели неимуществени вреди, при провеждане на диференцираните процедури за приключване на наказателното производство и най-вече при решаване на делото със споразумение.
Участниците в кръглата маса се обединиха от разбирането, че е необходимо да бъде изграден действащ и ефективен механизъм за координация и взаимодействие между органите на досъдебното производство и други държавни институции, работещи в областта на защита правата на гражданите, както и между тях и НПО в насока разясняване правата на жертвите и осигуряване на съдействие за реализацията на тези права.
Специално внимание беше отделено на закрилата на жертвите на домашно насилие. Анализирани бяха конкретни случаи на прояви на домашно насилие и правните въпроси, възникнали в хода на реализация на правата на жетвите. В тази насока представителят на Агенцията за социално подпомагане сподели за трудностите, които служителите срещат при упражняване на правомощията си по закон, във връзка със съществуващото изискване по чл. 8, т. 4 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), при иницииране на производство по издаване на заповед за защита да се представя декларация от молителя за извършеното насилие. Участниците в кръглата маса се обединиха по въпроса, че срокът за иницииране на производство по издаване на заповед за защита, предвиден в закона, е твърде кратък по продължителност.
Акцент в дискусията беше поставен върху въпросите на психическото насилие – трудностите то да бъде доказано, липсата на адекватни наказателноправни механизми за санкциониране на проявите на насилие, което не намира израз в причиняване на телесни увреждания и липсата на правни възможности компетентните органи да реагират на подобни случаи на насилие.
В резултат на дискусиите, се достигна до извода, че са необходими законодателни промени в следните насоки:
1. Да бъде предвидена защита на личните данни на лицата, подаващи сигнал за престъпление до органите на досъдебното производство или органите на МВР, най-малко до образуване на досъдебното производство. Тази мярка се налага, за да се преустанови практиката, прилагана от полицейските органи, извършващи проверки по сигнали и другите органи, на които Прокуратурата възлага проверки, да предоставят на лицата, срещу които е насочен сигналът, информация за самоличността на подателя му и за изнесеното в сигнала. Възприемането на подобна мярка, от една страна, ще намали риска за сигнализиращите от негативна реакция спрямо тях от лицата, срещу които са подали сигнал и ще увеличи мотивацията им да съобщават за престъпления и нарушения, а от друга – ще обезпечи събирането на обективна информация в хода на проверката, тъй като даващите сведение лица няма да са повлияни от съдържанието на сигнала и евентуалните приложения към него.
2. Да се регламентира редът, по който свидетелите могат да упражнят законосъобразно правото си да се консултират с адвокат, признато им и гарантирано от Конституцията и законите на страната – в чл. 122, ал. 2 от Наказателно-процесуалният кодекс, както и правата на адвоката на свидетеля в наказателното производство. Подобна мярка е необходима с оглед уеднаквяване противоречивата практика на органите на досъдебното производство при предоставяне на възможност на свидетеля да се консултира с адвокат.
3. Да се предвиди механизъм за координация, сътрудничество и взаимодействие между органите на досъдебното производство и други държавни институции, работещи в областта на защита правата на гражданите, както и между тях и НПО в насока разясняване правата на жертвите и осигуряване на съдействие за реализацията на тези права.
4. Да се инкриминират различните форми на психическото насилие срещу личността, като се предвидят съответни справедливи санкции.
5. В случаите, в които производство за налагане на мерки за защита от домашното насилие по Глава втора от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) се инициира от директора на дирекция "Социално подпомагане" - по реда на чл. 8, т. 4 от закона, да отпадне изискването молбата за издаване на заповед за защита да е придружена от декларация от молителя за извършеното насилие. Предвиждането на подобно изискване на практика обезсмисля възможността производството по Глава втора от ЗЗДН да се инициира от трето лице и предвидената възможност директора на дирекция „Социално подпомагане“ да сезира съда остава неефективна и неприложима. Същевременно, съществуването й е важна гаранция за опазване на правата и законните интереси на лицата, които са лишени от възможност сами да реализират процесуалните си права и да инициират подобно производство.
5. Да се предвиди по-дълъг срок за подаване на молба до съда за издаване на заповед за защита по реда на Глава втора от ЗЗДН, в случаите, в които производството се инициира от директора на дирекция "Социално подпомагане".
Надяваме се с изложеното да сме Ви били полезни.
Допълнителна информация за проведената кръгла маса, както и за реализирания от организацията проект, е поместен на интернет адрес www.blankizapostradali.com.
С уважение,
Цветелина Велинова
Председател на УС на
Сдружение „Програма правна помощ“
Участниците в кръглата маса се обединиха около идеята, че създаденият по проекта електронен каталог на примерни текстове на документи, необходими за участие на пострадалите и свидетелите на престъпления в наказателното производство, безспорно ще допринесе за повишаване информираността на гражданите относно правата им в наказателното производство, като бяха отправени препоръки да се осигури възможност на максимално широк кръг лица да се ползват от каталога на примерни текстове.
На събитието бяха поставени въпроси относно правата на пострадалите от различните видове престъпления в наказателното производство, развитието на института на гражданския иск, осигуряването на равен достъп до правосъдие, създаването на ефективни гаранции за обективното изпълнение на задълженията на свидетелите и тяхната закрила.
В тази насока като особено сериозен проблем пред участието на пострадалите и свидетелите в наказателното производство беше изтъкната липсата на осведоменост на гражданите по основни въпроси, касаещи участието им в производството, в т.ч. начинът да сезират институциите, в случаи че са пострадали или свидетели на престъпление, значението на свидетелските им показания за делото, задължението им да се явят да депозират показания при призоваване, задължението им да останат на разположение на разследващия орган докато е необходимо, задължението им да се явят пред съда да депозират показания, въпреки, че са дали такива в хода на досъдебното производство, последиците от неявяването им при призоваване, правото им да се консултират с адвокат, правото им да получат възнаграждение за загубения работен ден и да се възстановят разноските, направени за пътуване.
Препоръчано беше да се създадат действащи и ефективни правни гаранции за защита на личните данни на лицата, подаващи сигнали до органите на полицията или до Прокуратурата, за да се преустанови практиката, прилагана от полицейските органи, извършващи проверки по сигнали и другите органи, на които Прокуратурата възлага проверки, да предоставят на лицата, срещу които е насочен сигналът, информация за самоличността на подателя му и за изнесеното в сигнала. и да бъдат възприети. Като добра практика за преодоляване на този проблем представителят на Центъра за изследване на демокрацията посочи уредбата на електронната жалба с последваща верификация.
В хода на дискусията беше акцентирано върху противоречивата практика сред разследващите органи относно реда, по който се реализира правото на свидетеля да се консултира с адвокат и относно спазването на процедурата по разясняване на правата и задълженията на пострадалите и свидетелите. Констатирано беше, че някъде адвокатът се допуска при провеждане на разпита, като му се дава възможност да диктува показанията на свидетеля, а другаде това не е възможно, като на свидетеля се позволява да се консултира с адвокат извън помещенията, ползвани от разследващия орган. Отправени бяха препоръки да се регламентира изрично процедурата, по която свидетелите биха могли да се консултират с адвокат, за да се избегне противоречивото тълкуване и прилагане на закона – разпоредбата на чл. 122 НПК, от разследващите органи.
Като проблем на приложението на закона в съдебната фаза на производството беше изтъкната противоречивата практика по тълкуването и прилагането на чл. 74 НПК – относно това необходимо ли е лицето да е претърпяло съставомерни вреди от престъпното деяние, за да се конституира като пострадал в наказателното производство и на чл. 75 НПК – относно моментът, в който възникват правата на пострадалия от престъплението. Изложени бяха убедителни аргументи за неравното третиране на пострадалите, които са претърпели съставомерни имуществени вреди от престъплението и тези, претърпели неимуществени вреди, при провеждане на диференцираните процедури за приключване на наказателното производство и най-вече при решаване на делото със споразумение.
Участниците в кръглата маса се обединиха от разбирането, че е необходимо да бъде изграден действащ и ефективен механизъм за координация и взаимодействие между органите на досъдебното производство и други държавни институции, работещи в областта на защита правата на гражданите, както и между тях и НПО в насока разясняване правата на жертвите и осигуряване на съдействие за реализацията на тези права.
Специално внимание беше отделено на закрилата на жертвите на домашно насилие. Анализирани бяха конкретни случаи на прояви на домашно насилие и правните въпроси, възникнали в хода на реализация на правата на жетвите. В тази насока представителят на Агенцията за социално подпомагане сподели за трудностите, които служителите срещат при упражняване на правомощията си по закон, във връзка със съществуващото изискване по чл. 8, т. 4 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), при иницииране на производство по издаване на заповед за защита да се представя декларация от молителя за извършеното насилие. Участниците в кръглата маса се обединиха по въпроса, че срокът за иницииране на производство по издаване на заповед за защита, предвиден в закона, е твърде кратък по продължителност.
Акцент в дискусията беше поставен върху въпросите на психическото насилие – трудностите то да бъде доказано, липсата на адекватни наказателноправни механизми за санкциониране на проявите на насилие, което не намира израз в причиняване на телесни увреждания и липсата на правни възможности компетентните органи да реагират на подобни случаи на насилие.
В резултат на дискусиите, се достигна до извода, че са необходими законодателни промени в следните насоки:
1. Да бъде предвидена защита на личните данни на лицата, подаващи сигнал за престъпление до органите на досъдебното производство или органите на МВР, най-малко до образуване на досъдебното производство. Тази мярка се налага, за да се преустанови практиката, прилагана от полицейските органи, извършващи проверки по сигнали и другите органи, на които Прокуратурата възлага проверки, да предоставят на лицата, срещу които е насочен сигналът, информация за самоличността на подателя му и за изнесеното в сигнала. Възприемането на подобна мярка, от една страна, ще намали риска за сигнализиращите от негативна реакция спрямо тях от лицата, срещу които са подали сигнал и ще увеличи мотивацията им да съобщават за престъпления и нарушения, а от друга – ще обезпечи събирането на обективна информация в хода на проверката, тъй като даващите сведение лица няма да са повлияни от съдържанието на сигнала и евентуалните приложения към него.
2. Да се регламентира редът, по който свидетелите могат да упражнят законосъобразно правото си да се консултират с адвокат, признато им и гарантирано от Конституцията и законите на страната – в чл. 122, ал. 2 от Наказателно-процесуалният кодекс, както и правата на адвоката на свидетеля в наказателното производство. Подобна мярка е необходима с оглед уеднаквяване противоречивата практика на органите на досъдебното производство при предоставяне на възможност на свидетеля да се консултира с адвокат.
3. Да се предвиди механизъм за координация, сътрудничество и взаимодействие между органите на досъдебното производство и други държавни институции, работещи в областта на защита правата на гражданите, както и между тях и НПО в насока разясняване правата на жертвите и осигуряване на съдействие за реализацията на тези права.
4. Да се инкриминират различните форми на психическото насилие срещу личността, като се предвидят съответни справедливи санкции.
5. В случаите, в които производство за налагане на мерки за защита от домашното насилие по Глава втора от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) се инициира от директора на дирекция "Социално подпомагане" - по реда на чл. 8, т. 4 от закона, да отпадне изискването молбата за издаване на заповед за защита да е придружена от декларация от молителя за извършеното насилие. Предвиждането на подобно изискване на практика обезсмисля възможността производството по Глава втора от ЗЗДН да се инициира от трето лице и предвидената възможност директора на дирекция „Социално подпомагане“ да сезира съда остава неефективна и неприложима. Същевременно, съществуването й е важна гаранция за опазване на правата и законните интереси на лицата, които са лишени от възможност сами да реализират процесуалните си права и да инициират подобно производство.
5. Да се предвиди по-дълъг срок за подаване на молба до съда за издаване на заповед за защита по реда на Глава втора от ЗЗДН, в случаите, в които производството се инициира от директора на дирекция "Социално подпомагане".
Надяваме се с изложеното да сме Ви били полезни.
Допълнителна информация за проведената кръгла маса, както и за реализирания от организацията проект, е поместен на интернет адрес www.blankizapostradali.com.
С уважение,
Цветелина Велинова
Председател на УС на
Сдружение „Програма правна помощ“
